Дискусия върху книгите на украинския историк Серхий Плохий, украинската идентичност и руския национализъм се състоя тази вечер в културния център на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). Това бе първото събитието от „Фестивал за европейска солидарност“ – инициатива, посветена на 35-годишнината от падането на Берлинската стена.

Серхий Плохий има три книги, преведени на български. Това са „Руско-украинската война“, „Портите на Европа – история на Украйна“ и „Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин“, която бе поводът за дискусията.

Преводачът на изданието Невяна Андреева отбеляза, че причините да преведе произведението, са няколко. „Едната е много лична. На моята възраст миналото става все по-голяма част от живота. То се трупа, за сметка на настоящето и най-вече - на бъдещето, и става все по-значимо“, каза тя. Разказа за трудностите, които е срещнала по време на превода – необходимостта от многобройните справки и цитиране на летописи и други писания, създадени преди векове, с които е прекъсвало гладкото протичане на работата . „От една страна това ме дразнеше, от друга страна – изпълняваше целта ми“, добави тя.

Доцент Алексей Кальонски отбеляза, че Плохий заема свето много достойно място сред авторите на историческа литература. „Той идва от една много дълга традиция на анализ на руската идентичност“, каза той. Кальонски обясни, че книгата „Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин“, до някаква степен, обобщава много от неговите произведения и е една от най-достъпните като изказ сред тях. „В какво се състои достойнството на тази книга? Защо тази книга ще остане, надявам се, не само в българския читателски контекст? Тя ще надживее, според мен, сегашната ужасна ситуация, защото Серхий Плохий не произвежда митологии“, отбеляза доц. Кальонски.

„Историкът няма как да е докрай обективен“, каза още Кальонски. По неговите думи Плохий е патриот на своята история, но същевременно с това много добре познава и анализира съответните национални, еманципиращи, произвеждащи митологии и контрамитологии, и белоруски разкази.

Внимателният поглед върху наратива на Плохий показва, че има една тежка ситуация и, въпреки това, авторът съхранява академизма на автентичния разказ, като се абстрахира от ситуацията, коментира историкът Евлоги Станчев. Според него, за да разберем този наратив и разказа за белоруската, украинската и руската нации, трябва да не се ограничаваме от модерната или предмодерната епоха. „Национализмът, макар и модерно явление, оперира с неща, които понякога предхождат модерността. Това е нещо, което професор Антъни Смит наричаше „етни“. Това е този културен материал, от който националистическите идеолози могат да формират модерен национален разказ“, каза Станчев. По неговите думи най-важното нещо спрямо теориите за нациите и национализма е как тези предмодерни разкази успяват да бъдат инкорпорирани в един модерен наратив.

Според него, когато се говори за нещо толкова специфично като източноевропейския контекст, трябва да се има предвид, че предмодерните идентичности, макар не притежаващи белезите на модерните конструкции, все пак имат етнически специфики и те са ясно проявление по отношение на език, култура и възприятия. „Професор Плохий го е показал тук много добре“, добави още Евлоги Станчев.

Според думите на журналиста Бойко Василев, авторът Серхий Плохий бърка с пръст в рана, преди тази рана да се е появила. На въпроса дали е обективен Плохий в труда си, Василев отговори, че според него е обективен. По неговите думи разказът на Плохий е безценен за съвремието. „Зад всичко украинско стои точно този разказ“, добави той.

„Много ми бяха интересни идеите на споменатия в книгата Грушевски (Михаил Грушевски, автор на „История на Украйна-Рус – бел. а.) и идеята за Рус-Украйна. Тоест, спорът затова, че рус е всъщност понятие, дошло от Киев и е узурпирано след това от Москва“, каза още Бойко Василев.